27 декември светът не забравя. На този ден се навършват 22

ВЗРИВЪТ, КОЙТО СПРЯ ВРЕМЕТО: 22 години от атентата в Кербала – почит към загиналите български военнослужещи

27 декември светът не не помни. На този ден се навършват 22 години от кървавия акт против българската база „ Индия “ в Кербала – момент, в който времето като че ли замръзна, а животът на петима млади български военнослужещи бе обхванат от огнената детонация на камион-бомба.

Те бяха първите, които България изпрати в задачата за стабилизиране и възобновяване на Ирак, и те заплатиха най-високата цена – живота си, до момента в който изпълняваха дълга си

С възпоменателни събития и военни ритуали през днешния ден командванията на Сухопътните войски и Съвместното командване на специфичните интервенции (СКСО), дружно с сегашни военнослужещи, ще отдадат респект на героите, които се вписаха вечно в историята на българската войска и в паметта на нацията.

На този ден споменът оживява посредством имената на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските претенденти Антон Петров, Марин Милев, Цветан Камов, Паун Георгиев, Иван Инджов, Свилен Киров, Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов и Валентин Донев.

Особен респект ще бъде предан на офицерски претендент Антон Петров – командос от Русе, един от петте починали през 2003 година български военнослужещи в атентата против базата „ Индия “. В 11 часа на гробищния парк „ Чародейка “ сътрудниците и околните му ще го упоменат с обред, изпълнен с безмълвие, горещи сълзи и респект към саможертвата му.

На възпоменателната гала се чака да участват представители на държавната и локалната власт, както и офицери от СКСО, с цел да се преклонят пред героизма и безсмъртната лоялност на своите сътрудници.

Какво се случи на 27 декември 2003 година?

Малко преди обед, в Кербала, цистерна камион избухва край оградата на база „ Индия “, където се обитава щабът на българския батальон. Ръцете на атентатора са вързани за кормилото – машина, обречена да не спре, даже когато военните откриват пукотевица. Внезапният гърмеж опустошава всичко, гълтам смелостта и живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските претенденти Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров.

Всички починали са посмъртно нараснали в звание и наградени с оценката „ За вярна работа под знамената “ I степен. Други 27 български бойци са тежко ранени, а базата – съществено разрушена.

От тогава, всяка година, военните поделения отдават своята респект – освен в Кербала, само че и по родните места на героите. Паметта им живее посредством поклоненията, ритуалите и тихите моменти на печал, които припомнят, че саможертвата им не е забравена, а тяхната история остава безконечна.